Уебинарът разгледа динамиката на активиране на вътрешната мотивация на ученици и учители, през която се преодоляват остатъчните тоталитарни структури в психиката, които се изразяват в страх от пълно партниране и опити да се запазят позиции на контрол. Осмислихме разликата между контрол и авторитетно професионално присъствие, както и ролята на дълбок и смислен culture building, който е решаващ за динамиката на доверие и истинско сътрудничество. Съсредоточихме се върху ролята на дълбоко присъствие и слушане, лична вибрация и състояние на духа за готовността на участниците да откликнат и да се ангажират в обучението.

Отзиви:

Впечатли ме неосъдителното слушане и приемането на човек в неговата цялост, което преодолява съпротивите. Осъзнах, че съпротивите не са страшни, ако сме готови да чуваме отвъд тях, да подхождаме с любопитство и с вяра в потенциала на човека, и може би да сме наясно и ние къде се намираме според дълбоките мотивационни стълбове. Преживяването на диалогичния модел, от голямото към малкото, създава усещане за значимост и свързаност със себе си и с фасилитатора.

____

Впечатли ме назоваването от страна на Д-р Мустакова. Ние често бягаме от това в работата си от страх да не "наложим" своя интерпретация. Но видях много въздействащ начин, по който го направи. По време на процеса успявах да се свържа със споделянията на останалите чисто човешки. Показателно е, че дори не помня кой какво е споделял. Но помня усещането от споделеното, чувството зад него. Разбирам, че за да има чисто отразяване на тези поведения и стигане до сърцевината на нещата е нужна автентична връзка с човека. Тя идва от автентично пребиваване вътре в себе си. Очаквам да науча практики за поддържане на такова състояние.

____

За мен беше много полезен диалог, който ме провокира да преосмислим културата, която създаваме с нашите участници и колко точно време инвестираме в това. Отразяването и стъпките през които преминахме ми даде добри практики, които можем да използваме в различни ситуации.

____

Преживяването беше смислено и излязох с чувство за добре оползотворено време, а това се случва много много рядко при работилници. Много ми допадна начинът, по който Вие успявахте да преодолявате нагласите на т.нар. директори и учители и да им/ни оставяте основното послание след това.