„Историята на нашето време: От дуалността към взаимосвързаността и единството“. Тази книга на американския почетен професор по психология в Университета на Южен Мейн, публикувана през 2017 г., бързо привлича награди и признанието на водещи прогресивни фигури. Книгата бива наречена "Задължително четиво за най-широката световна аудитория".

Аткинсън предлага уникална макроисторическа перспектива върху качествената еволюционна промяна в колективното съзнание през последния век и половина, и върху съпътстващите я културни и социално-исторически процеси на постепенен преход към единство в многообразието. Книгата се опира на богатство от научни, духовни и исторически източници, като всички те се обединяват в посочването на седемте основни принципа, които Аткинсън обобщава като характерни за този процес.

1. „Съзнанието е потенциална възможност, задействана от органичен процес." Колкото повече цел и осъзнатост влагаме в стремежа си да разберем реалността, толкова повече еволюираме от неразвито, локално и фрагментирано съзнание към напълно развито универсално съзнание.
2. „Любовта е основната сила на еволюцията", която ни подтиква "да развиваме личния и колективния потенциал до най-високата му степен". Майка на всички емоции, тя е в основата на нашата духовна природа и на всички духовни учения през вековете, които са насочвали човечеството в създаването на все по-морална, справедлива и състрадателна за всички цивилизация.
3. „Справедливостта поддържа присъщото на живота равновесие." Колкото по-населена става планетата ни и колкото по-сложни са обществата ни, толкова по-необходими стават справедливите и устойчиви решения за всички. Тази културна еволюция към по-справедливо общество е резултат от напрежението между консервативните и динамичните сили.
4. „Единството е резултат от съзнателното противопоставяне на противоположни сили", които служат, за да ни изведат в крайна сметка от дуализма. Колкото и болезнени да са конвулсиите на този преход в развитието, тази глобална ферментация поражда обновление и напредък.
5. „Реалността е единна и световната хармония е неизбежна." Дори и този процес на трансформация към хармония на човешкото семейство да е изключително труден, той помага да помним, че в своята същност съзнанието е едно, дори и да се проявява в безкрайно разнообразие от индивидуални умове; същността на реалността е една. Поради нашата взаимосвързаност нито здравето, нито бедността, нито гладът са просто лични преживявания. Всички явления са взаимозависими и изискват комплексни решения.
6. „Откровението е непрекъснато и прогресивно." Периодичното историческо "освобождаване на духовни енергии" е основната сила движеща напредъка на цивилизацията. То облагородява сърцата, създава нови институции и "разширява кръга на единството". В нашето съвремие религията трябва да се преосмисли като прогресия на Проявленията на Вечната и непознаваема Същност, всяко от които обновява вечните духовни закони. Религията се развива заедно с колективното човешко съзнание и заменя по-ранните социални учения с нови, които отговарят на нуждите на времето.
7. „Съзнанието еволюира към цялостност и единство". В този процес науката и религиозното и духовното разбиране са две системи от знания, части от едно и също цяло, и не могат да се противопоставят. Когато си противоречат, всяка от тях може да греши, тъй като нито една от тях не е абсолютна - и двете се развиват заедно с човешкото съзнание. Пионерите на квантовата физика установиха, че "в същността си ние съществуваме като единство, като връзка - напълно взаимозависими, като частите влияят на цялото във всеки един момент".

Въпреки, че тези принципи може да звучат абстрактно, те са от основно значение за начина, по който се справяме с неотложните глобални проблеми, пред които сме изправени. Ако се замислим върху големите екологични, финансови, имиграционни, климатични, религиозно-фундаментални и напоследък здравни кризи, с които се сблъскваме през последните десетилетия, ще установим, че разпадането на тези основни принципи - справедливост, единство, любов, съзнание - е причина за всяка от социалните, политическите и икономическите болести, с които се сблъскваме.

Книгата на Аткинсън представлява рядък и прекрасно формулиран синтез на разбирането и образователните перспективи, от които се нуждаем като граждани на света в едно сложно хилядолетие, изпълнено както с проблеми, така и с възможности.